Приказка за тайната врата

Ти за мен бе тайнствена врата
тайнствен ключ аз исках да намеря,
който да отваря в любовта
най-добре залостените двери.

Като принц от приказките, сам
търсих в пещерата великана –
ключ да ми даде от твоя храм,
но заключен храмът си остана.

Но нима вълшебства трябват тук?
... Като стар крадец, като разбойник
най-накрай заблъсках със юмрук,
но вратата се затегна двойно.

И когато в гняв и смутен страх
сложих върху бравата ръката,
като във просъница разбрах,
че била отключена вратата...

Не, не била тъй вълшебна тя,
окована с катинари тежки –
чакала човешката врата
да я стоплят дланите човешки!

Дамян Дамянов