Унес

Говори, говори, говори –
аз притварям очи и те слушам!
– Ето, минахме сънни гори
И летим над морета и суша...

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Тоя път накъде лъкатуши?

Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим? –

– Ти не знаеш? Аз също не знам –
но води ме, води ме натам!

Елисавета Багряна